Демографската картина на България през 2024 г.: Населението намалява и застарява
Сподели
Към 31 декември 2024 година популацията на България е 6 437 360 души. В съпоставяне с 2023 година популацията на страната понижава с 8 121 души, или с 0.13%. Мъжете са 3 095 140 (48.1%), а дамите – 3 342 220 (51.9%), или на 1 000 мъже се падат 1 080 дами. Броят на мъжете доминира във възрастите до 55 години в това число. С повишаването на възрастта се усилват броят и относителният дял на дамите от общото население на страната.
Възрастова конструкция на популацията към 31.12.2024 година
В края на 2024 година лицата на 65 и повече навършени години са 1 544 245, или 24.0% от популацията на страната. В районен аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-голям в областите Видин (31.4%), Габрово (30.5%) и Смолян (30.0%). Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 19.2%, Варна – 21.6%, и Сливен – 22.5%.
Към 31.12.2024 година децата до 15 години в страната са 901 843, или 14.0% от общия брой на популацията. Относителният дял на популацията под 15 години е най-голям в областите Сливен – 18.8%, Ямбол – 15.2%, и Пловдив – 14.7% от популацията на региона, а най-нисък е в областите Смолян – 10.3%, Видин – 11.4%, и Габрово – 11.6%.
Към 31.12.2024 година общият коефициент на възрастова зависимост1 в България е 61.3%. Най-ниска е цената на коефициента в София (столица) – 51.2%, а най-неблагоприятно е съотношението в област Видин – 74.9%.
Застаряването на популацията през годините води до повишение на неговата междинна възраст, която нараства до 45.3 години в края на 2024 година. Средната възраст на популацията в градовете е 44.5 години, а в селата – 47.6 години.
Средна възраст на популацията
През годините се трансформират броят и относителният дял на популацията под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на популацията във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на популацията, по този начин и законодателните промени1 при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.
За 2024 година тези граници за популацията в трудоспособна възраст са до навършването на 62 години и 2 месеца за дамите и 64 години и 7 месеца за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2024 година е 3 765 хиляди души, или 58.5% от популацията на страната, като мъжете са 1 970 хиляди, а дамите – 1 795 хиляди. Към края на 2024 година над трудоспособна възраст са 1 701 хиляди души, или 26.4%, а под трудоспособна възраст – 971 хиляди души, или 15.1% от популацията на страната.
Териториално систематизиране на популацията
Към 31.12.2024 година в градовете живеят 4 744 111 души, или 73.7%, а в селата – 1 693 249 души, или 26.3% от популацията на страната. Към края на 2024 година обитаемоте места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 – села. Населените места без население са 199. С население над 100 хиляди души са шест града в страната, в които живеят 35.5% от популацията на страната.
Kъм края на 2024 година страната е разграничена на 6 статистически региона, 28 области и 265 общини.
Половината от популацията на страната (51.7%) живее в Югозападния и Южния централен регион, а минимален по брой на популацията е Северозападният регион – 655 хиляди души, или 10.2% от популацията на страната. През 2024 година в два статистически региона популацията понижава по отношение на 2023 година – в Северозападния с 1.3%, а в Северния централен регион с 1.0%. В останалите статистически региони популацията нараства.
Население по статистически региони към 31.12.2024 година
Основните фактори, които въздействат върху промените в броя и структурите на популацията, са демографските процеси – раждаемост, смъртност и миграция.
Раждаемост
През 2024 година в страната са регистрирани 53 727 родени деца, като от тях 53 428 (99.4%) са живородени. В съпоставяне с миналата година броят на живородените понижава с 3 769, или с 6.6%.
Коефициентът на обща раждаемост1 през 2024 година е 8.3‰. Броят на живородените момчета (27 377) е с 1 326 по-голям от този на живородените девойки (26 051), или на 1 000 живородени момчета се падат 952 девойки. В градовете и селата живородените са надлежно 39 483 и 13 945, а коефициентът на раждаемост е 8.3‰ в градовете и 8.2‰ в селата. В районен аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12.5‰, и Ямбол – 10.0‰, най-ниска в областите Смолян – 5.2‰, и Перник – 6.1‰.
Броят на дамите във фертилна възраст (15 – 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва значително въздействие върху нивото на раждаемост и дефинира характера на възпроизводство на популацията.
Към 31.12.2024 година броят на дамите във фертилна възраст е 1 257 хиляди, като по отношение на миналата година понижава с близо 12 хиляди. Броят на живородените децата, родени от майки под 18 години се усилва от 2 753 през 2023 година на 2 817 през 2024 година. Живородените деца от дами на възраст 40 и повече навършени години понижават от 2 641 през 2023 година на 2 528 през 2024 година.
Тоталният коефициент на плодовитост е един от главните индикатори, характеризиращи плодовитостта на дамите. През 2024 година междинният брой живородени деца от една жена е 1.72.
Средната възраст на дамите при раждане на първо дете през 2024 година е 27.6 години. В районен аспект междинната възраст при раждане на първо дете варира от 22.1 години за област Сливен до 30.9 години за област София (столица).
През 2024 година са регистрирани 926 случая на многоплодни раждания. При 914 от случаите са родени по две деца, а при 12 – по три.
Смъртност
Броят на умрелите лица през 2024 година е 100 736, а коефициентът на обща смъртност2 – 15.6‰. Спрямо миналата година броят на умрелите понижава с 270, или с 0.3%. Смъртността измежду мъжете (16.8‰) е по-висока в съпоставяне със смъртността измежду дамите (14.6‰). През 2024 година на 1 000 дами умират 1 064 мъже.
Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (20.7‰), в сравнение с в градовете (13.8‰). В районен аспект с най-висока смъртност в страната са областите Видин – 24.3‰, Монтана – 21.5‰, и Кюстендил – 21.3‰. Най-ниска смъртността е в област София (столица) – 11.3‰.
Показателят за преждевременна смъртност1 през 2024 година е 20.2% и леко се усилва по отношение на миналата 2023 година (20.1%). В стойностите на индикатора за преждевременна смъртност има разлики по пол. Умрелите дами на възраст под 65 години са 13.0% от всички умрели дами, до момента в който при мъжете е 27.0%.
През 2024 година в страната са умряли 238 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност2 е 4.5‰. За съпоставяне, през 2014 година коефициентът на детска смъртност е бил 7.6‰, а през 2023 година – 4.9‰.
Бракове и разводи
През 2024 година са регистрирани 20 643 юридически брака – с 1 157 по-малко по отношение на миналата година, а коефициентът на брачност3 е 3.2‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (15 210 ) са измежду популацията в градовете.
През 2024 година междинната възраст при подписване на първи брак за мъжете и дамите е надлежно 33.8 и 30.9 години. Спрямо миналата година междинната възраст се усилва с 0.4 години за мъжете и 0.5 за дамите. За 83.8% от дамите и 83.6% от мъжете подписаният цивилен брак през 2024 година е бил първи. Областите с най-вече бракове на 1 000 души от популацията са София (столица) и Разград – по 3.9‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Видин – 2.4‰.
Броят на разводите през 2024 година е 8 650, или с 438 по-малко от записаните през 2023 година. Най-голям е делът на браковете, прекъснати по „ взаимно единодушие “ (67.0%), следват аргументите „ несходство в характерите “ (20.2%) и „ фактическа разлъка “ (11.8%).
Средната дълготрайност на брака до неговото преустановяване е 15.2 години.
Вътрешна миграция
През 2024 година в преселванията сред обитаемоте места в страната са взели участие 96 833 лица. От всички, които са трансформирали своето всекидневно местоживеене вътре в страната, 44.6% са мъже и 55.4% – дами.
Преселващите се лица във възрастовата група 0 – 14 години са 18.1%, лицата на възраст 15 – 64 години – 63.9%, а тези на 65 и повече години – 18.0% от мигриралите лица.
Най-голямо териториално придвижване има по направлението „ град – град “ (41.4%), последвано от направлението и „ село – град “ (26.1%), „ град – село “ (22.8%). Значително по-малък, по брой и условен дял, е миграционният поток по направлението „ село – село “ – 9.7% от мигриралите лица.
Външна миграция
През 2024 година 13 002 души са трансформирали своя сегашен адрес от страната в чужбина, като 55.1% от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0 – 14 година са 7.7%, тези на възраст 15 – 64 години са 82.7%, а на 65 и повече навършени години – 9.6% от всички емигранти. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (16.9%), Обединеното кралство (13.9%) и Франция (8.9%).
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български жители, завърнали се в страната, както и жители на други страни, получили позволение или статут за престояване в страната. През 2024 година 52 189 лица са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина в България, от тях 51.5% са жители на страни отвън Европейския съюз, 34.9% имат българско поданство, а 13.6% са жители на страни от Европейски Съюз. Относителният дял на мъжете е 55.9%, а на дамите – 44.1%. Сред пристигналите да живеят в страната 16.0% са във възрастовата група 0 – 14 години, 72.9% са на възраст 15 – 64 години, а на 65 и повече навършени години са 11.1% от имигрантите. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (21.8%), Украйна (16.6%) и Сирия (10.5%).
Естествен и машинален приръст на популацията
Броят и структурите на популацията се дефинират от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) придвижване. Разликата сред живородените и умрелите съставлява естественият приръст на популацията. След 1990 година демографското развиване на страната се характеризира с негативен натурален приръст на популацията. През 2024 година вследствие на негативния натурален приръст популацията на страната е намаляло с 47 308 души.
Намалението на популацията, измерено посредством коефициента на естествения приръст, е минус 7.3‰1. Коефициентът на естествения приръст в градовете е минус 5.5‰, а в селата – минус 12.5‰.
През 2024 година всички области в страната имат негативен натурален приръст. С най-малки по стойност коефициенти на негативен натурален приръст са областите София (столица) (-2.0‰), Сливен (-2.8‰) и Благоевград (-5.1‰).
С най-голямо понижение на популацията в резултат на високия негативен натурален приръст е област Видин – минус 17.2‰, следвана от областите Перник – минус 14.8‰, и Габрово – минус 14.6‰.
Съществено въздействие върху броя и структурите на популацията в страната оказва и механичният приръст (нетното салдо от външната миграция), който през 2024 година е позитивен – плюс 39 187 души. Той се образува като разлика сред броя на заселилите се и изселилите се от страната.
Изменението на популацията вследствие на външната миграция, измерено посредством коефициента на чиста миграция, е +6.0‰1.
През 2024 година максимален машинален приръст има в областите Кърджали (28.6‰), Бургас (17.0‰) и Варна (12.9‰). С най-голямо понижение на популацията вследствие на негативния машинален приръст са областите Смолян (‑5.0‰) и Монтана (‑1.9‰).
Източник:
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Към 31 декември 2024 година популацията на България е 6 437 360 души. В съпоставяне с 2023 година популацията на страната понижава с 8 121 души, или с 0.13%. Мъжете са 3 095 140 (48.1%), а дамите – 3 342 220 (51.9%), или на 1 000 мъже се падат 1 080 дами. Броят на мъжете доминира във възрастите до 55 години в това число. С повишаването на възрастта се усилват броят и относителният дял на дамите от общото население на страната.
Възрастова конструкция на популацията към 31.12.2024 година
В края на 2024 година лицата на 65 и повече навършени години са 1 544 245, или 24.0% от популацията на страната. В районен аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-голям в областите Видин (31.4%), Габрово (30.5%) и Смолян (30.0%). Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 19.2%, Варна – 21.6%, и Сливен – 22.5%. Към 31.12.2024 година децата до 15 години в страната са 901 843, или 14.0% от общия брой на популацията. Относителният дял на популацията под 15 години е най-голям в областите Сливен – 18.8%, Ямбол – 15.2%, и Пловдив – 14.7% от популацията на региона, а най-нисък е в областите Смолян – 10.3%, Видин – 11.4%, и Габрово – 11.6%.
Към 31.12.2024 година общият коефициент на възрастова зависимост1 в България е 61.3%. Най-ниска е цената на коефициента в София (столица) – 51.2%, а най-неблагоприятно е съотношението в област Видин – 74.9%.
Застаряването на популацията през годините води до повишение на неговата междинна възраст, която нараства до 45.3 години в края на 2024 година. Средната възраст на популацията в градовете е 44.5 години, а в селата – 47.6 години.
Средна възраст на популацията
През годините се трансформират броят и относителният дял на популацията под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на популацията във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на популацията, по този начин и законодателните промени1 при определянето на възрастовите граници за пенсиониране. За 2024 година тези граници за популацията в трудоспособна възраст са до навършването на 62 години и 2 месеца за дамите и 64 години и 7 месеца за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2024 година е 3 765 хиляди души, или 58.5% от популацията на страната, като мъжете са 1 970 хиляди, а дамите – 1 795 хиляди. Към края на 2024 година над трудоспособна възраст са 1 701 хиляди души, или 26.4%, а под трудоспособна възраст – 971 хиляди души, или 15.1% от популацията на страната.
Териториално систематизиране на популацията
Към 31.12.2024 година в градовете живеят 4 744 111 души, или 73.7%, а в селата – 1 693 249 души, или 26.3% от популацията на страната. Към края на 2024 година обитаемоте места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 – села. Населените места без население са 199. С население над 100 хиляди души са шест града в страната, в които живеят 35.5% от популацията на страната.
Kъм края на 2024 година страната е разграничена на 6 статистически региона, 28 области и 265 общини.
Половината от популацията на страната (51.7%) живее в Югозападния и Южния централен регион, а минимален по брой на популацията е Северозападният регион – 655 хиляди души, или 10.2% от популацията на страната. През 2024 година в два статистически региона популацията понижава по отношение на 2023 година – в Северозападния с 1.3%, а в Северния централен регион с 1.0%. В останалите статистически региони популацията нараства.
Население по статистически региони към 31.12.2024 година
Основните фактори, които въздействат върху промените в броя и структурите на популацията, са демографските процеси – раждаемост, смъртност и миграция. Раждаемост
През 2024 година в страната са регистрирани 53 727 родени деца, като от тях 53 428 (99.4%) са живородени. В съпоставяне с миналата година броят на живородените понижава с 3 769, или с 6.6%.
Коефициентът на обща раждаемост1 през 2024 година е 8.3‰. Броят на живородените момчета (27 377) е с 1 326 по-голям от този на живородените девойки (26 051), или на 1 000 живородени момчета се падат 952 девойки. В градовете и селата живородените са надлежно 39 483 и 13 945, а коефициентът на раждаемост е 8.3‰ в градовете и 8.2‰ в селата. В районен аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12.5‰, и Ямбол – 10.0‰, най-ниска в областите Смолян – 5.2‰, и Перник – 6.1‰.
Броят на дамите във фертилна възраст (15 – 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва значително въздействие върху нивото на раждаемост и дефинира характера на възпроизводство на популацията.
Към 31.12.2024 година броят на дамите във фертилна възраст е 1 257 хиляди, като по отношение на миналата година понижава с близо 12 хиляди. Броят на живородените децата, родени от майки под 18 години се усилва от 2 753 през 2023 година на 2 817 през 2024 година. Живородените деца от дами на възраст 40 и повече навършени години понижават от 2 641 през 2023 година на 2 528 през 2024 година.
Тоталният коефициент на плодовитост е един от главните индикатори, характеризиращи плодовитостта на дамите. През 2024 година междинният брой живородени деца от една жена е 1.72.
Средната възраст на дамите при раждане на първо дете през 2024 година е 27.6 години. В районен аспект междинната възраст при раждане на първо дете варира от 22.1 години за област Сливен до 30.9 години за област София (столица).
През 2024 година са регистрирани 926 случая на многоплодни раждания. При 914 от случаите са родени по две деца, а при 12 – по три.
Смъртност
Броят на умрелите лица през 2024 година е 100 736, а коефициентът на обща смъртност2 – 15.6‰. Спрямо миналата година броят на умрелите понижава с 270, или с 0.3%. Смъртността измежду мъжете (16.8‰) е по-висока в съпоставяне със смъртността измежду дамите (14.6‰). През 2024 година на 1 000 дами умират 1 064 мъже.
Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (20.7‰), в сравнение с в градовете (13.8‰). В районен аспект с най-висока смъртност в страната са областите Видин – 24.3‰, Монтана – 21.5‰, и Кюстендил – 21.3‰. Най-ниска смъртността е в област София (столица) – 11.3‰.
Показателят за преждевременна смъртност1 през 2024 година е 20.2% и леко се усилва по отношение на миналата 2023 година (20.1%). В стойностите на индикатора за преждевременна смъртност има разлики по пол. Умрелите дами на възраст под 65 години са 13.0% от всички умрели дами, до момента в който при мъжете е 27.0%.
През 2024 година в страната са умряли 238 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност2 е 4.5‰. За съпоставяне, през 2014 година коефициентът на детска смъртност е бил 7.6‰, а през 2023 година – 4.9‰.
Бракове и разводи
През 2024 година са регистрирани 20 643 юридически брака – с 1 157 по-малко по отношение на миналата година, а коефициентът на брачност3 е 3.2‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (15 210 ) са измежду популацията в градовете.
През 2024 година междинната възраст при подписване на първи брак за мъжете и дамите е надлежно 33.8 и 30.9 години. Спрямо миналата година междинната възраст се усилва с 0.4 години за мъжете и 0.5 за дамите. За 83.8% от дамите и 83.6% от мъжете подписаният цивилен брак през 2024 година е бил първи. Областите с най-вече бракове на 1 000 души от популацията са София (столица) и Разград – по 3.9‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Видин – 2.4‰.
Броят на разводите през 2024 година е 8 650, или с 438 по-малко от записаните през 2023 година. Най-голям е делът на браковете, прекъснати по „ взаимно единодушие “ (67.0%), следват аргументите „ несходство в характерите “ (20.2%) и „ фактическа разлъка “ (11.8%).
Средната дълготрайност на брака до неговото преустановяване е 15.2 години.
Вътрешна миграция
През 2024 година в преселванията сред обитаемоте места в страната са взели участие 96 833 лица. От всички, които са трансформирали своето всекидневно местоживеене вътре в страната, 44.6% са мъже и 55.4% – дами.
Преселващите се лица във възрастовата група 0 – 14 години са 18.1%, лицата на възраст 15 – 64 години – 63.9%, а тези на 65 и повече години – 18.0% от мигриралите лица.
Най-голямо териториално придвижване има по направлението „ град – град “ (41.4%), последвано от направлението и „ село – град “ (26.1%), „ град – село “ (22.8%). Значително по-малък, по брой и условен дял, е миграционният поток по направлението „ село – село “ – 9.7% от мигриралите лица.
Външна миграция
През 2024 година 13 002 души са трансформирали своя сегашен адрес от страната в чужбина, като 55.1% от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0 – 14 година са 7.7%, тези на възраст 15 – 64 години са 82.7%, а на 65 и повече навършени години – 9.6% от всички емигранти. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (16.9%), Обединеното кралство (13.9%) и Франция (8.9%).
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български жители, завърнали се в страната, както и жители на други страни, получили позволение или статут за престояване в страната. През 2024 година 52 189 лица са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина в България, от тях 51.5% са жители на страни отвън Европейския съюз, 34.9% имат българско поданство, а 13.6% са жители на страни от Европейски Съюз. Относителният дял на мъжете е 55.9%, а на дамите – 44.1%. Сред пристигналите да живеят в страната 16.0% са във възрастовата група 0 – 14 години, 72.9% са на възраст 15 – 64 години, а на 65 и повече навършени години са 11.1% от имигрантите. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (21.8%), Украйна (16.6%) и Сирия (10.5%).
Естествен и машинален приръст на популацията
Броят и структурите на популацията се дефинират от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) придвижване. Разликата сред живородените и умрелите съставлява естественият приръст на популацията. След 1990 година демографското развиване на страната се характеризира с негативен натурален приръст на популацията. През 2024 година вследствие на негативния натурален приръст популацията на страната е намаляло с 47 308 души.
Намалението на популацията, измерено посредством коефициента на естествения приръст, е минус 7.3‰1. Коефициентът на естествения приръст в градовете е минус 5.5‰, а в селата – минус 12.5‰.
През 2024 година всички области в страната имат негативен натурален приръст. С най-малки по стойност коефициенти на негативен натурален приръст са областите София (столица) (-2.0‰), Сливен (-2.8‰) и Благоевград (-5.1‰).
С най-голямо понижение на популацията в резултат на високия негативен натурален приръст е област Видин – минус 17.2‰, следвана от областите Перник – минус 14.8‰, и Габрово – минус 14.6‰.
Съществено въздействие върху броя и структурите на популацията в страната оказва и механичният приръст (нетното салдо от външната миграция), който през 2024 година е позитивен – плюс 39 187 души. Той се образува като разлика сред броя на заселилите се и изселилите се от страната.
Изменението на популацията вследствие на външната миграция, измерено посредством коефициента на чиста миграция, е +6.0‰1.
През 2024 година максимален машинален приръст има в областите Кърджали (28.6‰), Бургас (17.0‰) и Варна (12.9‰). С най-голямо понижение на популацията вследствие на негативния машинален приръст са областите Смолян (‑5.0‰) и Монтана (‑1.9‰).
Източник:
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ